~ Êl síla erin lû e-govaned vîn ~

Alámenë! இ
 
HomeCalendarFAQSearchMemberlistUsergroupsRegisterLog in

Share
 

 Hymn to Ungoliant Wirilomë

Go down 
AuthorMessage
Ve⚡⚡periel Thranduiliel
MÊlÊth MarthannÊn Alfîrîn Nîn
Ve⚡⚡periel Thranduiliel

Posts : 341
Join date : 2015-07-27

Hymn to Ungoliant Wirilomë Empty
PostSubject: Hymn to Ungoliant Wirilomë   Hymn to Ungoliant Wirilomë Icon_minitimeTue Aug 04, 2015 6:09 am

Hymn to Ungoliant Wirilomë D054d310
Ungoliant Wirilomë
Hymn to Ungoliant Wirilomë Tumblr12
Sebastian visiting his dear friend
Hymn to Ungoliant Wirilomë 13240010

_________________
Hymn to Ungoliant Wirilomë 0df2c0fa1f44963f566ed22db026ee0fHymn to Ungoliant Wirilomë 0df2c0fa1f44963f566ed22db026ee0fHymn to Ungoliant Wirilomë 0df2c0fa1f44963f566ed22db026ee0f


Last edited by Meliell Thranduiliel on Mon May 30, 2016 2:24 am; edited 3 times in total
Back to top Go down
View user profile
Ve⚡⚡periel Thranduiliel
MÊlÊth MarthannÊn Alfîrîn Nîn
Ve⚡⚡periel Thranduiliel

Posts : 341
Join date : 2015-07-27

Hymn to Ungoliant Wirilomë Empty
PostSubject: Re: Hymn to Ungoliant Wirilomë   Hymn to Ungoliant Wirilomë Icon_minitimeMon Oct 19, 2015 2:10 am

Hymn to Ungoliant Wirilomë Tumblr_nszsq8Ahrn1r1mkubo1_400

_________________
Hymn to Ungoliant Wirilomë 0df2c0fa1f44963f566ed22db026ee0fHymn to Ungoliant Wirilomë 0df2c0fa1f44963f566ed22db026ee0fHymn to Ungoliant Wirilomë 0df2c0fa1f44963f566ed22db026ee0f
Back to top Go down
View user profile
Silmaril

Silmaril

Posts : 55
Join date : 2015-07-26

Hymn to Ungoliant Wirilomë Empty
PostSubject: Re: Hymn to Ungoliant Wirilomë   Hymn to Ungoliant Wirilomë Icon_minitimeMon Oct 19, 2015 4:23 am

Hymn to Ungoliant Wirilomë Morgoth_and_Ungoliant_sm

_________________
Hymn to Ungoliant Wirilomë Tumblr_nt2ongQVjC1u2tigto1_500
Back to top Go down
View user profile http://i-amar--prestar--aen.forumotion.com
Silmaril

Silmaril

Posts : 55
Join date : 2015-07-26

Hymn to Ungoliant Wirilomë Empty
PostSubject: Re: Hymn to Ungoliant Wirilomë   Hymn to Ungoliant Wirilomë Icon_minitimeMon Oct 19, 2015 4:27 am

Глад.
Hymn to Ungoliant Wirilomë Tumblr_n0lfyfcNWr1rgfhgwo7_r1_250Hymn to Ungoliant Wirilomë Tumblr_n0lfyfcNWr1rgfhgwo6_r1_250

Милиарди празни обвивки на бивши скъпоценни камъни бяха осеяни по плетеницата от фини нишки, сред зловещо замлъкналите неподвижни пашкули с човешка големина. Отскоро Унголиант си бе намерила ново занимание - търсеше сапфири, смарагди, рубини, диаманти, елмази из непрогледните недра на пещерите, защото бе направила едно много задоволително откритие за тях... всеки един от тях си имаше собствена душа, с най-разнообразни аромати и есенции.. но общото между тях бе, че всички бяха вкусни. Осмукваше ги като беззащитни новородени, каквито всъщност и бяха. Създадени от нежната прецизна страна на природата, от чиста светла магия, която тя така презираше, но не можеше да спре да жадува, те биваха запазвани девствени хилядолетия наред, защото именно нейната покварена сила ги бе скрила от жадни погледи, омърсяващ допир, и им бе помогнала да се съхранят неопетнени, непознали шума на света, същински перли, които си хубавееха във фазата на вечно начало... чакайки да бъдат намерени и схрускани, защото Тъмнината изискваше обратно отплата за майчинските си грижи и приютяващо бдение. А може би не дори от самата тъмнина, която просто помагаше на сетивата да се облекчат от прежурящото изгаряне на противния светлик, но със сигурност от това, което се прокрадваше в анонимност сред нея... а излизаше, че това беше не кой да е, а именно тя. Как се наричаше, и тя вече не знаеше... не помнеше откъде е произлязла, споменът за миналото й бе една пълна чернилка, каквато беше и цялата й същност. А това може би бе подсказка към отговора - понякога й се струваше, че не е като другите, създание, подчинено на принципа на дадена природна сила. Имаше усещането, че е и винаги е била самата природна сила, а не някакво нейно превъплъщение. Беше разруха. Неутолим глад. Черна дупка, която поглъщаше всякаква материя и енергия. А когато всички източници свършеха, дори тъмнината не биваше помилвана от ненаситността й. А приключеше ли с последната - Унголиант бе сигурна, щеше да погълне и самата себе си. Дано поне тогава да намереше мир. Дано тогава жаждата, копнежът, омразата й да стихнеха. Понякога не й се искаше да ненавижда. В нея се зараждаше странното желание да погледне на светлината през други очи ... да я опознае, разбере, да се пригоди към нея. Но при всеки допир с нея лумваше в изгаряща агония, и така презрението й се отпушваше с пълна сила, рукваше неспирно, подкладено от гняв, агресия, кръвожадност, садизъм, хищнически инстинкт да пречупи крехко тяло след безуспешната яростна борба на беззащитните му мускули, повярвали си, че са способни да се опълчат, да се преборят за живота си... после вкусната, сочна кръв да ливне, да залее вечно пресъхналите й усти, да усети как месото се кълца и разпарчетосва от острите й зъбци............................................
И всичко да свърши изведнъж, неусетно, да се намери пред нищото, в заблуда, че тепърва играта с плячката започва, неразбрала как и кога пирът й е приключил, вечно незадоволена, вечно неразбрала, защото маниакалният й пристъп е профучал през времето като най-дребната величина, до която потокът от секунди може да се насече. Да, бе обречена... да си представя екстазът, когато най-после удовлетвори раздразнените си, зеещи нужди... и никога да не може да го изпита, защото се опомня едва когато е твърде късно.
Затова тя мразеше, толкова мразеше. Светлината се правеше на толкова добра, благодорна, доблестна, но къде бе нейният жал, къде бе състраданието й, кога влизаше в положение? Протегнеше ли приятелско намерение към нея - омразницата й я попаряше, нараняваше, натъпкваше я обратно в низвергнатото съществуване. Нима не бе това висше лицемерие? Когато си върл противник на нечия природа... защо сам помагаш за развиването й? Защо не я издърпаше от нищетата? Нима Унголиант не искаше да познае друг начин? Нима не искаше да разбере емоция, различна от копнежа, глада, настървеността, жестокостта? Не, на светлината й харесваше да й заслепява очите, да се чувства по-висша, по-красива.
Затова тя щеше да я яде, да я осмуче, докато не изчезне отвсякъде...
Вечната тъмнина щеше да царува..
И когато изядеше и тъмнината..
Вселената щеше да се завърне в първичната празнота.
И там всички щяха да бъдат едни и същи, общност, която щеше да унифицира през ... стомаха й.

_________________
Hymn to Ungoliant Wirilomë Tumblr_nt2ongQVjC1u2tigto1_500
Back to top Go down
View user profile http://i-amar--prestar--aen.forumotion.com
Sponsored content




Hymn to Ungoliant Wirilomë Empty
PostSubject: Re: Hymn to Ungoliant Wirilomë   Hymn to Ungoliant Wirilomë Icon_minitime

Back to top Go down
 
Hymn to Ungoliant Wirilomë
Back to top 
Page 1 of 1

Permissions in this forum:You cannot reply to topics in this forum
~ Êl síla erin lû e-govaned vîn ~ :: Middle Earth :: The Lair of Ungoliant Wirilomë-
Jump to: