The Vastness of the Ocean

Posts : 55 Join date : 2015-07-26

Лиргалас се бе оставил на подводните течения да изчистят главата му от мисли. Водата обгръщаше всяка частичка от повърхността на тялото му, оформяйки плътна мембрана от прохлада, която извличаше от него насъбраните пластове негативна енергия, и я оставяше да се разсее в пречистващата магия на свещения Океан, който никога не можеше да бъде осквернен. Принцът се превръщаше в едно със стотиците милиарди кубици устойчива течност, най-неразгадаемата и неприкосновена съкровищница, която пазеше тайните си обитатели напълно невидими за всяка външна форма на живот; един откъснат Космос, който никога не можеше да бъде проучен. И докато безкрайните светлинни години на междупланетарното пространство можеха лесно да бъдат пронизани от воайорския взор на телескопи, то водата не позволяваше на любопитните очи да надникнат в недрата й; само онези, родени, потънали или осиновени от Океана, имаха честта да разгледат отблизо изкуството му; и дори те никога нямаше да надникнат навсякъде, защото Подводното царство ревностно се грижеше спокойствието и уединението на поданиците му да не бъдат нарушени; дори един между друг, видовете си бяха някак далечни, криеха се в леговищата си или скитаха самотни, разделени от плътни водни бариери; единствената съприкосновеност беше хармонията между пасажите, които синхронизираха биоритъма си в безупречен танц, превръщайки се в атоми на един обединен организъм, ръководен от обща централа и хомогенни усещания. И, разбира се, войната за оцеляване - винаги трябваше да бъдеш нащрек, защото усамотението тук бе подмолно, то осигуряваше перфектните условия за дебнене, и никога нямаше как да бъдеш сигурен дали кончината ти няма да те връхлети отнякъде, за да утоли животоподдържащия си глад, който никога не стихваше и те караше да бродиш освирепяло, в търсене на беззащитни жертви. Имаше ли по-настървяваща и усойна гледка от това девствеността на водата да прокърви? Червенината рязко помътняваше околната неопределена безцветност, хамелеонизираща се в синкаво-зелено, но никога заемаща свой собствен цвят, пропускаща чуждите багри през себе си, които така отчаяно искаха да я превърнат в себе си, но никога не успяваха, а само фантомно се пречупваха през нея. И изведнъж кръвта бликваше, за да се наложи сред безпристрастието на Океана, разкривайки тъмната му безскрупулна страна, когато умиращите създания осъзнаваха, че са сами, напълно сами в безпомощността си, и единственият, който щеше да ги възпее в сетните им мигове, бяха собствените им телесни сокове, напускащи ги, за да ги изоставят на Смъртта...
И така, Лиргалас бе изчистил съзнанието си и се бе слял в едно с Океана. Състоянието на транс го пречистваше, извисяваше духа му, превръщаше го в едно с физико-химичните и духовни закони на подводната природа, която той обожаваше да опознава; и колкото повече тя го допускаше до себе си, толкова повече го пленяваше необятността й. И след всеки епизод я усещаше същевременно все по-близка и болезнено все по-далечна; все повече я разбираше и изпадаше в мир с многообразието на процесите й; но след миговете на пълна слятост се чувстваше някак ефирно и размито пуст, защото Единството го караше да загуби себе си в неопределена мащабност; и това носеше един скръбен покой на душата. Даряваше го със смирение, преклонение и красота.

Posts : 55 Join date : 2015-07-26

Underwater Magic